Предприехме това пътуване из Родопите през един уикенд през август месец. Тръгнахме от София в петък след работа и се отправихме към Пловдив – оттам взехме и нашите спътници. Отправихме се към подножието на Белинкташ – бяхме си резервирали стаи в вилното селище Сабазий. Оказа се, че пътят си е доста и последната му част е черен и доста лош път. Все пак късмета беше на наша страна и стигнахме без да се лутаме. Финалното изпитание бе като стигнахме до паркинга, последната „права“ до крайната цел трябваше да се премине пеша (както и ни бе предупредил държателя на къщичките). Табелата в началото гласеше, че следва антристресова 200-метрова пътека, лошото бе че нито беше антистресова, нито бе само 200м., но това е друга тема. Благополучно пристигнахме крайната си точка в 22 и 30 часа – доста уморени и гладни. След като хапнахме, поговорихме с уредника и споделихме нашите планове за следващите 2 дена – а именно да стигнем до Белинташ, Кръстова гора и Караджов камък. Той с голяма доза недоверие ни помогна да ги разпределим по дни – за събота трябваше да тръгнем Сабазий да минем през село Ряката, оттам през село Мостово да се отправим към Кръстова гора, да повървим по билото на планината и така да стигнем до Караджов камък, след което пак да се спуснем до село Ряката и оттам да се приберем в Сабазий. А съответно Белинташ да си оставим за неделя преди тръгване.
С още по-голямо недоверие, но пък с много отдаденост ни обясни маршрута, по който трябва да минем, дори ни начерта карта .
На другия ден с бодра стъпка тръгнахме по план и успяхме – направихме планирания преход за около 11 часа, беше невороятно в много аспекти – красивата природа, която съзряхме, мистичните места, които посетихме, физическите усилия, които положихме. Всичко това ни се отрази ободряващо – както психически, така и физически.
А ето и малко информация за самите забележителности, които посетихме в Родопите.
Кръстова гора(41.840121,24.917593)
На 6 км от с. Борово и на 45 км от Асеновград, на сред Средните Родопи на 1545 м надморска височина се намира местността Градище, по-известна като Кръстова гора (име, дадено й заради формата на кръст, която има).
Почитаният като светец атонски йеромонах Григорий нарича Средните Родопи Кръстогорие или Кръстата гора. А това означава, че мястото и жителите му се закрилят от Кръста Господен.
Символ на Кръстов връх е чудотворният Христов кръст, използван в миналото в почти всички ритуали на местното население – при освещавания, за целебни цели, по време на погребални церемонии, за благославяне.
Според преданието на това място е бил скрит Кръста, на който е разпнат Исус Христос. Кръстът се намирал в Манастира Света Троица до 18 век, когато турците разрушили сградата до основи. Христовият Кръст обаче бил спасен. Трима монаси го скрили добре в една от близките пещери. Именно така вълшебството на Кръстовата Гора идва от силата на Христа и неговият кръст, скрит в недрата на Родопите.
Легендата гласи: Изключително религиозният Йордан Стойчев Дрянков, родом от с. Ковачевица, пристигнал в града през 1933 г., получава видение – явяване на кръст в небето. Той веднага уведомява за случилото се цар Борис III. Пренощувайки на Кръстов връх, брат Йорданчо разбира историята на местността – някога тук се намирал голям манастир и в него се съхранявала частица от Христовия кръст. Във видението му е направено поръчение да изгради на мястото голям метален кръст, за което също разказва на Борис III.
Параклисът “Св Троица” в западното възвишение на Кръстов връх е построен през 1956 г. от няколко майстори и с помощта на вярващите от село Борово. Той е издигнат върху част от основите на някогашната манастирска църква. Построено е и помещение, което да служи като подслон за поклонниците. През 1958 г. епископ Стефан (по-късно Великотърновски митрополит) освещава параклиса.
Всяка петък срещу събота вечер между 0,00 и 2,00 часа в храма се провежда литургия. Още в 18:00 часа всички са на поляните в очакване на литургията. Казват, че запалените свещички в мрака и силната вяра на хората са неповторима гледка и усещане. След 2:00 голяма част от хората остават да пренущуват на поляните със сърца пълни с вяра и очи пълни с надежда за изцеление. Нощуването на открито е страхотно изживяване, но ако все пак искате да спите в легло, може да останете в Манастира Света Троица.
Посетителите се редят на опашка, за да стигнат до и докоснат чудотворния кръст, “украсен” с дрехи на вярващи.
За съжаление ние не успяхме да присъстваме, тьй като направихме това пътуване един уикенд и петък вечерта се отправихме към избраното местенце за спане.
Веднъж пристигнали бихте могли да си оставите багажа в църквата “Света Троица”, да си постелите одеялото на някоя от полянките, да си налеете свята вода от аязмо “Гълъбичката” или от аязмо “Очкото” (до него води стръмна пътечка; носят се слухове, че ако някой се кара, водата, течаща по ламинирано улейче, спира да тече); да минете под клоните на “Дървото на греха” – така натрупаните грехове биват опростени; да завържете конец за някой от корените на целебното дърво за изцерение; и ако наистина силно вярвате, да видите изображението на кръст върху камък.
Белинташ (41.850256,24.972396)
За да се докоснете до една от силните мистерии на България, посетете село Мостово. То се намира на 27 километра от Асеновград, в родопския рид Добростан. По-интересното за местоположението му е, че се намира в средата на точно описан квадрат от четири свещени места – Юрта, Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора. Името на селото идва от естествения мост над реката на самия вход на селото. С течение на времето реката сама е издълбала пътя си в дебелата, масивна скала.
Самият Белинташ се намира съвсем наблизо. Предмет на научни интереси от 1975г, името на скалната идва от „бял, добър камък”. Преводът може да е и „камък на знанието”. Още от името идва мистиката около Белинташ. Някои го наричат „българския стоунхендж”.
Белинташ е обвързан с легендата за Потопа. Твърди се, че той е приютил Ноевия ковчег, а за доказателство на скалата ясно личат халки, за които са били привързани въжетата на кораба. Истина или не – кръглите отвори са там и до днес.
По-силната легенда, обаче, е свързана с траките. Заради разположението си Белинташ е естествена астрономическа обсерватория. По време на равноденствие слънцето изгрява точно над Сини връх и залязва точно над Караджов камък. Изследователите на тайния район се обединяват за една теория – Белинташ е било мястото, на което древните хора, а по-късно и траките са осъществявали своята връзка с Космоса. За първи път през 1986г. се забелязва небесна карта в знаците на платото. В щерните се виждат прибори за определяне на местонахождението на звездите. С годините тази теория набира много последователи. В доказателство на тезата са правени опити да се проследи местонахождението на небесните тела преди 6–7 000 години. Резултатите са все още на нивото на хипотезата. Има също хипотеза, че Белинташ е бил център на космическия туризъм. Издълбаните щерни може да са имали чисто техническо значение за приземяването и излитането на космическите кораби. В конфигурацията на скалните ямки учените виждат отчетливо съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион. Слънцето и Луната се отразяват точно в двата кладенеца в определени дати от годината.
В самото начало на Белинташ върху скала са издълбани знаци, приличащи на указател. Наложени на съвременната карта, те маркират точно комплекса от светилища в тази част от Родопите – Долнослав, Драганица, Белинташ, Караджов камък, Кръсова гора. Учените смятат, че много от тези теории не могат да са просто съвпадения.
Заедно с теориите за космическия туризъм тук се развива и самия, съвсем земен турзъм в областта. Хората, които идват тук, говорят за енергизиращия ефект на областта и за начина, по който им действа – зареждащо, отпускащо, някак мистично. Местността предлага наистина много разходки, гледки, усещания, тайни.
Караджов камък(41.822714,24.949737)
Някой някога е казал: „Всяка планина по височина се стреми Бога да достигне. В Родопа Той сам слиза. Тя е като майчиния скут – дава ласки и любов”. Тези думи се потвърждават от многобройните мистични и енергийни места из тази планина, където древните траки, а след тях и християни, са изградили свои светилища.
В района на Централни Родопи, трите извисяващи се върха – Караджов камък, Кръстов камък (Кръстова гора) и Белинташ – според траките олицетворявали съответно света на мъртвите, света на боговете и този на живите.
През времената центърът на комплекса от светилища в Родопите се е менил – в Древна Тракия център е бил връх Белинташ, през неолита се измества на Караджов камък, а за християнската религия от най-голямо значение бил Кръстов връх. Съвпадение или не, съвсем наблизо се намира и друго свещено място, свързано с мюсюлманската религия – Енихан баба теке. Средоточието на толкова окултни места, обединяващо различни религии, само потвърждава осезаемата и без друго положителна енергия на Родопите.
Как да стигнете до Караджов камък
До Караджов камък се достига за около час и половина пеша, тръгвайки от Кръстова гора по посока Аязмото. Самото скално светилище се състои от две високи скали, между които сякаш е заседнал едноименният камък. Гледката буквално спира дъха.
Преданието, свързано с името на камъка, разказва, че малката пещера под него е служела за скривалище на Караджа войвода от с. Яворово. Той се борел за справедливост и отмъщавал на турците за безпощадните им набези в този район.
Известният скален масив е с дължина 400 м, а най-високата му точка е на 20 м. Достъпен е от едната си страна посредством стълба, но като цяло мястото не е обезопасено. От върха й се разкрива много красива гледка на заобикалящата природа, интересно е че и тук могат да се видят същите оброчни ями като тези от светилището Белинташ.
Любопитно е, че местните хора избягват да говорят за Караджов камък, според тях той е лош камък. За платото на скалата се носят слухове, че е осеяно с много заровени съкровища, които вероятно също са носители на лоша енергия. Догадки има много, но е безспорна истина, че цялата местност наоколо е била на особена почит от всички религии и култури, които са я населявали.
Бачковският манастир "Св. Богородица Петричка"
Край Бачково близо до Асеновград се намира един от най-старите манастири на Балканския полуостров, осъществявал взаимодействието на три култури - византийска, старогрузинска и българска. Запазените в него уникални архитектурни и художествени паметници са ценни за цялата православна култура.
Основан в 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани (Пакуриан) — велик доместик на западните войски на византийския император Алекси I Комнин, манастирът се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници, сред които е и известният ученик на Йоан Итал грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 - 1130 г.), се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Манастирът е запазил икона, подарена в 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир.
През 1344 г. Станимашка област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години културният живот в манастира преживява подем и се ползва от покровителството на цар Иван-Александър, който оставя богати дарения. По негово време са зазидани отворените аркади в горния и в долния етаж на манастирската костница. Той поръчва стенописите в новообразуваните ниши: внушителния портрет на самия цар Иван-Александър, на неговия патрон св. Йоан Богослов, на св.св. Константин и Елена, а в долния етаж - на по-старите ктитори-грузинци. По същото време вероятно е била престроявана църквата "Св. архангели", която според данни от археологически разкопки е строена преди XIII век. Храмовата икона "Събор на архангелите" е едно от добрите произведения на живописта от втората половина на XIV век.
Мулдавки Манастир (41.978683,24.912658)
На път за вкъщи решихме да се отбием до този манастир. Пътят към него в началото е асфалтиран, но много скоро тази част свършва и се продължава по черен и доста неравен път. Самият манастир е интересен, но най-силно впечателение ни направи монахинята, която го поддържа. Крайно сърдечна и мила, това което ни допадна, е че обръща внимание на посетителите, не само дежурното докато ти вземат паричките за свещички. Разведени из самия манастир като ни разказва история и поверия.
Мулдавският манастир "Св. Петка" е разположен близо до село с. Мулдава на около 4 км от Асеновград.
Мулдавският манастир "Св. Петка" е основан през 14в., но скоро след възникването си е опустошен от настъпващите османски орди. Както повечето манастири от този район и той е възникнал в околностите на древен целебен извор. За първи път след опустошаването му, сведения за манастира под името "Св. Параскева" са открити в Станимашкото (Асеновградско) синурнаме от 1519 - 1538 година.
По време на турското робство Мулдавският манастир е бил опустошаван неколкократно. Той станал жертва на турския религиозен фанатизъм по време на големите потурчвания на селата около Чепинското през 1666г. Впоследствие обителта е разрушавана и възстановявана няколко пъти, като за последно е възобновена през 1836г. от игумен Антим. Тогава били издигнати сегашната съборна църква и жилищните корпуси.
През Възраждането Мулдавският манастир е бил важно книжовно средище и разполагал с богата библиотека с много стари и редки ръкописи, които по-късно били разграбени и унищожени. Към манастира е съществувало и килийно училище до 1888г.
В Мулдавския манастир често отсядал апостола на свободата - Васил Левски и дори е запазено скривалището му под бившата игуменарна.
През 1883г. Мулдавският манастир е посетен от известния чешки художник Иван Мърквичка. По време на посещението му внезапно умира сина му, който е бил на 1 година и е погребан в двора на манастира.
И накрая малко повече за вилното селище Сабазий (41.843734,24.970186), което препоръчваме горещо.
Тракийският бог Сабазий е олицетворение на умиращата и възкръсваща отново природа. Определя се като фригийско-тракийско божество на слънцето, земеделието и лечебната сила.
Селището е съставено от четири къщи изградени в традиционен родопски стил, разполага с 16 напълно самостоятелни стаи, механа, външен бар, басейн, параклис.
Няма коментари:
Публикуване на коментар